3 февр. 2008 г., 11:06

В огледалото

726 0 7
 

В огледалото

За обратно виждане

Го няма вече началото

Само мъгла от мечти изнасилени

 

Няма го вече

Онзи живот

Чийто очи да те гледат

Без да заплачат

И светофарите да намигат

И да показват пътя към щастието

 

В бяла призрачна рокля

Кална до коляното

Стои и не знае какво да прави

Феята на отчаянието ти

 

Качи я в колата си

И я откарай в евтин мотел

Разменете си картите

Смесете кръвта си в пластмасови чаши

И в студеното неоново утро

С пращене изгасва

Още един мъничък свят

 

Твърде рано

В твърде малка стаичка

 

02.02.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хьреса ми!Поздрав!
  • Поздрав!!!!!!!!!!!!!!!
  • Боли от стиха ти... Съветвам те повече да гледаш напред през панорамното стъкло, отколкото в огледалото за обратно виждане. Колкото по- хубави неща искаме да ни се случат, толкова по- хубави спомени ще имаме, когато се обръщаме назад...
  • Сигурно, някъде се случва, добре "извикваш",
    БРАВО!!!
  • Стиховете ти винаги вълнуват...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...