3 февр. 2008 г., 11:06

В огледалото

727 0 7
 

В огледалото

За обратно виждане

Го няма вече началото

Само мъгла от мечти изнасилени

 

Няма го вече

Онзи живот

Чийто очи да те гледат

Без да заплачат

И светофарите да намигат

И да показват пътя към щастието

 

В бяла призрачна рокля

Кална до коляното

Стои и не знае какво да прави

Феята на отчаянието ти

 

Качи я в колата си

И я откарай в евтин мотел

Разменете си картите

Смесете кръвта си в пластмасови чаши

И в студеното неоново утро

С пращене изгасва

Още един мъничък свят

 

Твърде рано

В твърде малка стаичка

 

02.02.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хьреса ми!Поздрав!
  • Поздрав!!!!!!!!!!!!!!!
  • Боли от стиха ти... Съветвам те повече да гледаш напред през панорамното стъкло, отколкото в огледалото за обратно виждане. Колкото по- хубави неща искаме да ни се случат, толкова по- хубави спомени ще имаме, когато се обръщаме назад...
  • Сигурно, някъде се случва, добре "извикваш",
    БРАВО!!!
  • Стиховете ти винаги вълнуват...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...