И бях, и вървях,
и без тебе не спрях.
И те исках, и те търсих,
в чужди... Непознати,
страдащи и щастливи очи.
Кого ли не докосваха,
кого ли не прегръщаха
ръцете, запомнили теб.
Но вървях...
и никъде не спирах.
Безспирно се опитвах,
исках... И от тебе бягах...
Но не успях...
Никъде не стигнах.
Устните ми тебе търсеха,
в спомена на онази кратка целувка.
И знаеш ли?
Тръгвах, защото болеше,
сърцето ми по малко разкъсваше.
Много рани от тебе отнесох
и само аз знам колко болки понесох.
Но не те виня, че остави ми белези,
в огледалото сега...
Сега са само спомени.
© Владимир Петков Todos los derechos reservados