И бях, и вървях,

и без тебе не спрях.

И те исках, и те търсих,

в чужди... Непознати,

страдащи и щастливи очи.

Кого ли не докосваха,

кого ли не прегръщаха

ръцете, запомнили теб.

Но вървях...

и никъде не спирах.

Безспирно се опитвах,

исках... И от тебе бягах...

Но не успях...

Никъде не стигнах.

Устните ми тебе търсеха,

в спомена на онази кратка целувка.

И знаеш ли?

Тръгвах, защото болеше,

сърцето ми по малко разкъсваше.

Много рани от тебе отнесох

и само аз знам колко болки понесох.

Но не те виня, че остави ми белези,

в огледалото сега...

Сега са само спомени.