13 mar 2008, 20:00

В окови 

  Poesía » Civil
1019 0 16
 

 

Окови тежки, стегнали нозете,

кънтят във тишината на нощта,

в молитва са протегнати ръцете

и нижат се безмълвните слова.

 

Затворникът молитвата изрича,

за да прогони черния кошмар

и искрено, сърдечно се зарича,

че дяволът не ще е господар.

 

Терзание душата му разяжда

и съвестта сърцето му гризе,

а споменът неканен се обажда

за да забие свойто острие.

 

Но краят на молитвата не идва,

за да спаси тъй грешната душа

и като кратер на вулкан изригва,

за да превърне мрака в светлина.

 

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??