13.03.2008 г., 20:00 ч.

В окови 

  Поезия » Гражданска
1018 0 16
 

 

Окови тежки, стегнали нозете,

кънтят във тишината на нощта,

в молитва са протегнати ръцете

и нижат се безмълвните слова.

 

Затворникът молитвата изрича,

за да прогони черния кошмар

и искрено, сърдечно се зарича,

че дяволът не ще е господар.

 

Терзание душата му разяжда

и съвестта сърцето му гризе,

а споменът неканен се обажда

за да забие свойто острие.

 

Но краят на молитвата не идва,

за да спаси тъй грешната душа

и като кратер на вулкан изригва,

за да превърне мрака в светлина.

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??