В окови
Окови тежки, стегнали нозете,
кънтят във тишината на нощта,
в молитва са протегнати ръцете
и нижат се безмълвните слова.
Затворникът молитвата изрича,
за да прогони черния кошмар
и искрено, сърдечно се зарича,
че дяволът не ще е господар.
Терзание душата му разяжда
и съвестта сърцето му гризе,
а споменът неканен се обажда
за да забие свойто острие.
Но краят на молитвата не идва,
за да спаси тъй грешната душа
и като кратер на вулкан изригва,
за да превърне мрака в светлина.
© Наташа Басарова All rights reserved.
