Mar 13, 2008, 8:00 PM

В окови 

  Poetry » Civilian
1048 0 16
 

 

Окови тежки, стегнали нозете,

кънтят във тишината на нощта,

в молитва са протегнати ръцете

и нижат се безмълвните слова.

 

Затворникът молитвата изрича,

за да прогони черния кошмар

и искрено, сърдечно се зарича,

че дяволът не ще е господар.

 

Терзание душата му разяжда

и съвестта сърцето му гризе,

а споменът неканен се обажда

за да забие свойто острие.

 

Но краят на молитвата не идва,

за да спаси тъй грешната душа

и като кратер на вулкан изригва,

за да превърне мрака в светлина.

 

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??