bardluna (Геновева Цандева) bardluna (Геновева Цандева)
7 91
17 oct 2008, 2:05

В онази нощ, когато

1K 0 11

            Колко си хубава!

                  Господи,

                          колко си хубава!

                                Христо Фотев

 

 

В ОНАЗИ НОЩ, КОГАТО

нозете ми,

по стълбите задъхани,

превърна бавно

 в пътища на пръстите...

Когато

дрехите се разлетяха

и те пребродиха

неистово ръцете ми...

Когато златен

от косите ми,

потъна в храма

на бездънния ми поглед...

Когато бавно

те изпивах с устни,

преди да те изпепеля

с “Обичам те!”,

ти ме превърна

в пясъчен часовник...

В онази нощ, когато

с дива ревност

онемя пред голото ми тяло

огледалото...

Господи,

       повярвах,

              че съм хубава.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Цандева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ananke (Радослав Смилков)
    ananke (Радослав Смилков)
    Хубаво!
    Поздрави!
  • magnum (Венцислав Янакиев)
    magnum (Венцислав Янакиев)
    наистина много добро стихотворение си сътворила Геновева блика любов от него
  • bardluna (Геновева Цандева)
    bardluna (Геновева Цандева)
    Господи, колко много ме глезите с коментарите си! И този музикален поздрав на Витания...На всички вас - да уловите щастливите мигове в живота си и да ги зазидате в прекрасни стихове!
  • viliana_popova (something else)
    viliana_popova (something else)
    Когато златен

    от косите ми,

    потъна в храма

    на бездънния ми поглед...

    !!!!!!!!!!!!!!

    С обич!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Господи, колко красив стих!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9