17 окт. 2008 г., 02:05

В онази нощ, когато

1K 0 11

            Колко си хубава!

                  Господи,

                          колко си хубава!

                                Христо Фотев

 

 

В ОНАЗИ НОЩ, КОГАТО

нозете ми,

по стълбите задъхани,

превърна бавно

 в пътища на пръстите...

Когато

дрехите се разлетяха

и те пребродиха

неистово ръцете ми...

Когато златен

от косите ми,

потъна в храма

на бездънния ми поглед...

Когато бавно

те изпивах с устни,

преди да те изпепеля

с “Обичам те!”,

ти ме превърна

в пясъчен часовник...

В онази нощ, когато

с дива ревност

онемя пред голото ми тяло

огледалото...

Господи,

       повярвах,

              че съм хубава.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Цандева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
    Поздрави!
  • наистина много добро стихотворение си сътворила Геновева блика любов от него
  • Господи, колко много ме глезите с коментарите си! И този музикален поздрав на Витания...На всички вас - да уловите щастливите мигове в живота си и да ги зазидате в прекрасни стихове!
  • Когато златен

    от косите ми,

    потъна в храма

    на бездънния ми поглед...

    !!!!!!!!!!!!!!

    С обич!
  • Господи, колко красив стих!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...