17.10.2008 г., 2:05

В онази нощ, когато

998 0 11

            Колко си хубава!

                  Господи,

                          колко си хубава!

                                Христо Фотев

 

 

В ОНАЗИ НОЩ, КОГАТО

нозете ми,

по стълбите задъхани,

превърна бавно

 в пътища на пръстите...

Когато

дрехите се разлетяха

и те пребродиха

неистово ръцете ми...

Когато златен

от косите ми,

потъна в храма

на бездънния ми поглед...

Когато бавно

те изпивах с устни,

преди да те изпепеля

с “Обичам те!”,

ти ме превърна

в пясъчен часовник...

В онази нощ, когато

с дива ревност

онемя пред голото ми тяло

огледалото...

Господи,

       повярвах,

              че съм хубава.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Цандева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
    Поздрави!
  • наистина много добро стихотворение си сътворила Геновева блика любов от него
  • Господи, колко много ме глезите с коментарите си! И този музикален поздрав на Витания...На всички вас - да уловите щастливите мигове в живота си и да ги зазидате в прекрасни стихове!
  • Когато златен

    от косите ми,

    потъна в храма

    на бездънния ми поглед...

    !!!!!!!!!!!!!!

    С обич!
  • Господи, колко красив стих!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...