bardluna (Геновева Цандева) bardluna (Геновева Цандева)
7 91
Oct 17, 2008, 2:05 AM

В онази нощ, когато

  Poetry » Love
997 0 11

            Колко си хубава!

                  Господи,

                          колко си хубава!

                                Христо Фотев

 

 

В ОНАЗИ НОЩ, КОГАТО

нозете ми,

по стълбите задъхани,

превърна бавно

 в пътища на пръстите...

Когато

дрехите се разлетяха

и те пребродиха

неистово ръцете ми...

Когато златен

от косите ми,

потъна в храма

на бездънния ми поглед...

Когато бавно

те изпивах с устни,

преди да те изпепеля

с “Обичам те!”,

ти ме превърна

в пясъчен часовник...

В онази нощ, когато

с дива ревност

онемя пред голото ми тяло

огледалото...

Господи,

       повярвах,

              че съм хубава.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Цандева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ananke (Радослав Смилков)
    ananke (Радослав Смилков)
    Хубаво!
    Поздрави!
  • magnum (Венцислав Янакиев)
    magnum (Венцислав Янакиев)
    наистина много добро стихотворение си сътворила Геновева блика любов от него
  • bardluna (Геновева Цандева)
    bardluna (Геновева Цандева)
    Господи, колко много ме глезите с коментарите си! И този музикален поздрав на Витания...На всички вас - да уловите щастливите мигове в живота си и да ги зазидате в прекрасни стихове!
  • viliana_popova (something else)
    viliana_popova (something else)
    Когато златен

    от косите ми,

    потъна в храма

    на бездънния ми поглед...

    !!!!!!!!!!!!!!

    С обич!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Господи, колко красив стих!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0