9 jul 2024, 7:45

В онзи миг

418 2 0

 

Видях те , приказна и жива,
душата ти бе къс небе,
сърцето ми прескочи - "Самодива!"
а реална всъщност бе!

 

И познах водата в твоя поглед,
онази мека топлина,
почувствах се в свободен полет,
а потъвах в топлата земя!...

 

Сърцето трескаво крещеше,
извадих картите - уви!
Сиянието твое ме зовеше:
"Ела, със мен лети!"...

 

И останалото знаеш - полетях!
Умът ми обсебен се оказа,
какво се случи късничко разбрах,
но не мисля, че ще се откажа!...

 

Поисках те за мен!
Зная, че ще си щастлива,
ще те чакам вкъщи след тежкият ти ден,
и ще те целувам докато заспиваш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...