9.07.2024 г., 7:45

В онзи миг

416 2 0

 

Видях те , приказна и жива,
душата ти бе къс небе,
сърцето ми прескочи - "Самодива!"
а реална всъщност бе!

 

И познах водата в твоя поглед,
онази мека топлина,
почувствах се в свободен полет,
а потъвах в топлата земя!...

 

Сърцето трескаво крещеше,
извадих картите - уви!
Сиянието твое ме зовеше:
"Ела, със мен лети!"...

 

И останалото знаеш - полетях!
Умът ми обсебен се оказа,
какво се случи късничко разбрах,
но не мисля, че ще се откажа!...

 

Поисках те за мен!
Зная, че ще си щастлива,
ще те чакам вкъщи след тежкият ти ден,
и ще те целувам докато заспиваш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....