Видях те , приказна и жива,
душата ти бе къс небе,
сърцето ми прескочи - "Самодива!"
а реална всъщност бе!

И познах водата в твоя поглед,
онази мека топлина,
почувствах се в свободен полет,
а потъвах в топлата земя!...

Сърцето трескаво крещеше,
извадих картите - уви!
Сиянието твое ме зовеше:
"Ела, със мен лети!"...

И останалото знаеш - полетях!
Умът ми обсебен се оказа,
какво се случи късничко разбрах,
но не мисля, че ще се откажа!...

Поисках те за мен!
Зная, че ще си щастлива,
ще те чакам вкъщи след тежкият ти ден,
и ще те целувам докато заспиваш...