9 июл. 2024 г., 07:45

В онзи миг

420 2 0

 

Видях те , приказна и жива,
душата ти бе къс небе,
сърцето ми прескочи - "Самодива!"
а реална всъщност бе!

 

И познах водата в твоя поглед,
онази мека топлина,
почувствах се в свободен полет,
а потъвах в топлата земя!...

 

Сърцето трескаво крещеше,
извадих картите - уви!
Сиянието твое ме зовеше:
"Ела, със мен лети!"...

 

И останалото знаеш - полетях!
Умът ми обсебен се оказа,
какво се случи късничко разбрах,
но не мисля, че ще се откажа!...

 

Поисках те за мен!
Зная, че ще си щастлива,
ще те чакам вкъщи след тежкият ти ден,
и ще те целувам докато заспиваш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...