11 feb 2008, 9:57

в памет на мама

Poesía » Civil

4.8K 0 12

Ще бъда със тебе, когато

слънцето нежно те гали с лъчи,

пролет и есен, зима и лято,

щом радваш се или мъка тежи...

Ще бъда до теб, дъще едничка,

в ромона тих на ситен дъждец,

в капка роса, на небето звездичка...

В полъха нежен на морски ветрец...

Ще бъда!... Милата мама!

Душата ми, майчице, плаче...

Ще бъдеш... До мене те няма!..

БОЖЕ! ОСТАНАХ СИРАЧЕ!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sevdalin_p (Севдалин Петров)

Силно...

2008-02-23T19:02:11+02:00
nikoleta73 (Николета)

Нека идва в съня ти...Вярвай...Поздравявам те...

2008-02-13T07:57:03+02:00
Magnoliq (Маги)

Със теб е, Райне! В теб, в стиха ти, в ежедневието ти, "когато слънцето нежно те гали с лъчи, пролет и есен, зима и лято, щом радваш се или мъка тежи...", "в ромона тих на ситен дъждец, в капка роса, на небето звездичка... В полъха нежен на морски ветрец..."... Не чуваш гласа й, но тя е с теб!
Поздравления за стиха! И добре дошла сред нас!

2008-02-11T15:03:12+02:00
genkaivanova (Генка)

Тъжен стих.Да се замислиш..

2008-02-11T13:16:05+02:00
LIKADEVONEN (Илия Деведжиев)

Докосна душата ми а ето и нея...Сериозно!-Харесах стиха ти, но да плача не смея...

2008-02-11T13:12:44+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0