11.02.2008 г., 9:57

в памет на мама

4.8K 0 12

Ще бъда със тебе, когато

слънцето нежно те гали с лъчи,

пролет и есен, зима и лято,

щом радваш се или мъка тежи...

Ще бъда до теб, дъще едничка,

в ромона тих на ситен дъждец,

в капка роса, на небето звездичка...

В полъха нежен на морски ветрец...

Ще бъда!... Милата мама!

Душата ми, майчице, плаче...

Ще бъдеш... До мене те няма!..

БОЖЕ! ОСТАНАХ СИРАЧЕ!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно...
  • Нека идва в съня ти...Вярвай...Поздравявам те...
  • Със теб е, Райне! В теб, в стиха ти, в ежедневието ти, "когато слънцето нежно те гали с лъчи, пролет и есен, зима и лято, щом радваш се или мъка тежи...", "в ромона тих на ситен дъждец, в капка роса, на небето звездичка... В полъха нежен на морски ветрец..."... Не чуваш гласа й, но тя е с теб!
    Поздравления за стиха! И добре дошла сред нас!
  • Тъжен стих.Да се замислиш..
  • Докосна душата ми а ето и нея...Сериозно!-Харесах стиха ти, но да плача не смея...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...