11.02.2008 г., 9:57 ч.

в памет на мама 

  Поезия » Гражданска
5.0 / 9
4599 0 12
Ще бъда със тебе, когато
слънцето нежно те гали с лъчи,
пролет и есен, зима и лято,
щом радваш се или мъка тежи...
Ще бъда до теб, дъще едничка,
в ромона тих на ситен дъждец,
в капка роса, на небето звездичка...
В полъха нежен на морски ветрец...
Ще бъда!... Милата мама!
Душата ми, майчице, плаче...
Ще бъдеш... До мене те няма!..
БОЖЕ! ОСТАНАХ СИРАЧЕ!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Недялкова Всички права запазени

Предложения
  • Сто години валя. Сто години останах без суша. Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай. Аз т...
  • Не съм идеален, не съм и без грешки, и аз като всички грешах по човешки - подвластен на завист, робу...
  • Пожелавам ти... Да е топло и тихо. И да бъде декември. Нежно утро. Снежинки. ......

Още произведения »