11 февр. 2008 г., 09:57

в памет на мама

4.8K 0 12

Ще бъда със тебе, когато

слънцето нежно те гали с лъчи,

пролет и есен, зима и лято,

щом радваш се или мъка тежи...

Ще бъда до теб, дъще едничка,

в ромона тих на ситен дъждец,

в капка роса, на небето звездичка...

В полъха нежен на морски ветрец...

Ще бъда!... Милата мама!

Душата ми, майчице, плаче...

Ще бъдеш... До мене те няма!..

БОЖЕ! ОСТАНАХ СИРАЧЕ!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райна Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно...
  • Нека идва в съня ти...Вярвай...Поздравявам те...
  • Със теб е, Райне! В теб, в стиха ти, в ежедневието ти, "когато слънцето нежно те гали с лъчи, пролет и есен, зима и лято, щом радваш се или мъка тежи...", "в ромона тих на ситен дъждец, в капка роса, на небето звездичка... В полъха нежен на морски ветрец..."... Не чуваш гласа й, но тя е с теб!
    Поздравления за стиха! И добре дошла сред нас!
  • Тъжен стих.Да се замислиш..
  • Докосна душата ми а ето и нея...Сериозно!-Харесах стиха ти, но да плача не смея...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...