Feb 11, 2008, 9:57 AM

в памет на мама

  Poetry » Civic
4.8K 0 12

Ще бъда със тебе, когато

слънцето нежно те гали с лъчи,

пролет и есен, зима и лято,

щом радваш се или мъка тежи...

Ще бъда до теб, дъще едничка,

в ромона тих на ситен дъждец,

в капка роса, на небето звездичка...

В полъха нежен на морски ветрец...

Ще бъда!... Милата мама!

Душата ми, майчице, плаче...

Ще бъдеш... До мене те няма!..

БОЖЕ! ОСТАНАХ СИРАЧЕ!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно...
  • Нека идва в съня ти...Вярвай...Поздравявам те...
  • Със теб е, Райне! В теб, в стиха ти, в ежедневието ти, "когато слънцето нежно те гали с лъчи, пролет и есен, зима и лято, щом радваш се или мъка тежи...", "в ромона тих на ситен дъждец, в капка роса, на небето звездичка... В полъха нежен на морски ветрец..."... Не чуваш гласа й, но тя е с теб!
    Поздравления за стиха! И добре дошла сред нас!
  • Тъжен стих.Да се замислиш..
  • Докосна душата ми а ето и нея...Сериозно!-Харесах стиха ти, но да плача не смея...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...