Мина време, откакто двамата се запознахме
съвсем случайно в един прекрасен ден,
но денят не беше нито слънчев, нито топъл,
прекрасното му бе в това, че
именно тогава "срещнах" теб!!!
Този среща бе някакси различна,
може би, защото не се осъществяваше очи в очи,
общувахме си ние отдалече,
но това не ни попречи да се сприятелим.
Снимки, общи интереси,
всичко си вървеше ден след ден,
изнизваше се един и следваше го втори.
И така,
докато дните се превърнаха
в седмици,
в месеци,
в години не успяха...
От много време питам се само едно:
Защо понякога животът може да е тъй жесток?
Защо отнема майка от детето?
Защо?
Защо?
Защо?
...
Приятелите никога не се забравят,
аз съм сигурна в това!
Ще те помня!
(26.04.2004 год., 01:13)
© Ива Todos los derechos reservados