В памет на Милен

Мина време, откакто двамата се запознахме

съвсем случайно в един прекрасен ден,

но денят не беше нито слънчев, нито топъл,

прекрасното му бе в това, че

именно тогава "срещнах" теб!!!

Този среща бе някакси различна,

може би, защото не се осъществяваше очи в очи,

общувахме си ние отдалече,

но това не ни попречи да се сприятелим.

Снимки, общи интереси,

всичко си вървеше ден след ден,

изнизваше се един и следваше го втори.

И така,

докато дните се превърнаха

в седмици,

в месеци,

в години не успяха...

От много време питам се само едно:

Защо понякога животът може да е тъй жесток?

Защо отнема майка от детето?

Защо?

Защо?

Защо?

...

Приятелите никога не се забравят,

аз съм сигурна в това!

Ще те помня!

(26.04.2004 год., 01:13)