1.12.2010 г., 14:36

В памет на Милен

1.2K 0 0

Мина време, откакто двамата се запознахме

съвсем случайно в един прекрасен ден,

но денят не беше нито слънчев, нито топъл,

прекрасното му бе в това, че

именно тогава "срещнах" теб!!!

 

Този среща бе някакси различна,

може би, защото не се осъществяваше очи в очи,

общувахме си ние отдалече,

но това не ни попречи да се сприятелим.

 

Снимки, общи интереси,

всичко си вървеше ден след ден,

изнизваше се един и следваше го втори.

 

И така,

 

докато дните се превърнаха

в седмици,

в месеци,

в години не успяха...

 

От много време питам се само едно:

Защо понякога животът може да е тъй жесток?

Защо отнема майка от детето?

Защо?

Защо?

Защо?

 

...

 

Приятелите никога не се забравят,

аз съм сигурна в това!

Ще те помня!

 

(26.04.2004 год., 01:13)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....