Resident_Evil (Мирослав Борисов) Resident_Evil (Мирослав Борисов)
8
25 nov 2005, 23:26

В памет на моя враг

  Poesía
1.7K 0 3

Защо прокле живота мой?
Защо отне ми всичко ти?
Защо чернеят в мен безброй
неволи, мъки и боли...?

Ти искаш просто да убиеш
във мене чувството човешко
под жалката си маска криеш
лице студено и мъртвешко.

Дъхът в гърдите ми замря
замръзнах аз от думи гнусни
кръвта ми топла се разля,
за да накваси твойте устни.

Напира в мене силна жажда
за мъст, за дълг към мойта злоба
отправям аз покана хладна
да дойдеш с мене ти във гроба.

Ти искаш в мене всичко живо
сломено, тъжно да застене,
не знаеш само, че убиваш
ти свойта радост, вместо мене.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Борисов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0