В памет на моя враг
Защо прокле живота мой?
Защо отне ми всичко ти?
Защо чернеят в мен безброй
неволи, мъки и боли...?
Ти искаш просто да убиеш
във мене чувството човешко
под жалката си маска криеш
лице студено и мъртвешко.
Дъхът в гърдите ми замря
замръзнах аз от думи гнусни
кръвта ми топла се разля,
за да накваси твойте устни.
Напира в мене силна жажда
за мъст, за дълг към мойта злоба
отправям аз покана хладна
да дойдеш с мене ти във гроба.
Ти искаш в мене всичко живо
сломено, тъжно да застене,
не знаеш само, че убиваш
ти свойта радост, вместо мене.
© Мирослав Борисов All rights reserved.
, иначе благодаря
