shon (Упорита Добродушкова)
36 77
24 mar 2014, 0:08  

В памет на най-добрия човек... 

  Poesía » Civil
710 0 4

                                                                                        Вдъхновено от "Памет" на Емо2

Така внезапно си замина.
Не каза „Сбогом”, не махна и с ръка.
Изчезна, като бяла зима.
И ни остави със скръбта.

И толкова искри в очите
на щастие и жажда за живот.
Отлитнаха със теб за миг мечтите.
Потънаха във хладния ти гроб.

И няма го смехът ти неподправен.
Ах, как боли, наистина Боли.
Боли когато столът празен.
До нас на масата стои.

И погледът ни все те дири.
И сякаш ще се появиш.
 Ще кажеш: ”Влизайте, душички!”
От радост ще се просълзиш.

Сега във друг живот си – вечен.
И знам, че виждаш ни от там.
Прости, че не дойдохме с тебе.
Прости, че толкова си сам.

 

23.03.2014г.
©shon

© Упорита Добродушкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сърдечно благодаря!
  • "Сега във друг живот си – вечен.
    И знам, че виждаш ни оттам.
    Прости, че не дойдохме с тебе.
    Прости, че толкова си сам."
    ....................................
    Силно въздействащ, много искрен, елегичен стих!
    Поздрави!
  • Доста неща си взаимствала от моята ,,Памет,, която посветих на много близък мой приятел, който си отиде внезапно на 17/01/14. По принцип, когато нещо те вдъхнови или ти даде идея за твое творение е хубаво това да се знае от читателите. По този начин се избягват неловки ситуации. Иначе поздрави за творението и аз искрено се радвам, че си ме цитирала в него.
  • хм...може би вдъхновено от " Памет" на Емо2? Въпреки че доста е взаимствано от него е хубаво. Поздрав!
Propuestas
: ??:??