В памет на най-добрия човек...
Вдъхновено от "Памет" на Емо2
Така внезапно си замина.
Не каза „Сбогом”, не махна и с ръка.
Изчезна, като бяла зима.
И ни остави със скръбта.
И толкова искри в очите
на щастие и жажда за живот.
Отлитнаха със теб за миг мечтите.
Потънаха във хладния ти гроб.
И няма го смехът ти неподправен.
Ах, как боли, наистина Боли.
Боли когато столът празен.
До нас на масата стои.
И погледът ни все те дири.
И сякаш ще се появиш.
Ще кажеш: ”Влизайте, душички!”
От радост ще се просълзиш.
Сега във друг живот си – вечен.
И знам, че виждаш ни от там.
Прости, че не дойдохме с тебе.
Прости, че толкова си сам.
23.03.2014г.
©shon
© Упорита Добродушкова All rights reserved.
