M1234567891 (Миночка Митева)
418 12731
23 may 2012, 12:56

В парка 

  Poesía
406 0 2

Небето е смрачено. Ще вали.

A децата в парка играят на големи,

в ролите на нежни майки и бащи,

боядисват къщичките във зелено.

 

На пейката поседнах, замълчах,

не исках играта да прекъсна,

в зениците им възбудата съзрях,

а в моите... сълза проблясва...

 

Косите им са мокри, лицата зечервени,

потрепват несвикналите им ръце,

сърцето ми надава вик – поспрете!

Веднъж в живота си човекът е дете.

 

Когато порастете и вие, като нас,

ще играете на къщи, на доверие,

ще раздавате  съвети, във захлас,

под маска на щастливо изражение...

 

Небето просветля, показа се слънцето,

помилва ведрите им личица,

а те, учудуни от моето присъствие,

продължиха  детската  си игра...

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??