Небето е смрачено. Ще вали.
A децата в парка играят на големи,
в ролите на нежни майки и бащи,
боядисват къщичките във зелено.
На пейката поседнах, замълчах,
не исках играта да прекъсна,
в зениците им възбудата съзрях,
а в моите... сълза проблясва...
Косите им са мокри, лицата зечервени,
потрепват несвикналите им ръце,
сърцето ми надава вик – поспрете!
Веднъж в живота си човекът е дете. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up