23 мая 2012 г., 12:56

В парка 

  Поэзия
493 0 2
Небето е смрачено. Ще вали.
A децата в парка играят на големи,
в ролите на нежни майки и бащи,
боядисват къщичките във зелено.
На пейката поседнах, замълчах,
не исках играта да прекъсна,
в зениците им възбудата съзрях,
а в моите... сълза проблясва...
Косите им са мокри, лицата зечервени,
потрепват несвикналите им ръце,
сърцето ми надава вик – поспрете!
Веднъж в живота си човекът е дете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??