В песенната ти планета
Във песенната ти планета бродят духове.
Окъпани във златна Лета,
помисли ги за пеперуди лете,
а те изгризаха до корен бялото ти цвете.
Пак питаш нощем хора и дървета,
какво е всъщност любовта, човека.
Изконна жажда да погалиш птица,
да светиш със тъга във стихове.
По острието на бръснача
съдбовно е да пееш,
другите да плачат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
