Във песенната ти планета бродят духове.
Окъпани във златна Лета,
помисли ги за пеперуди лете,
а те изгризаха до корен бялото ти цвете.
Пак питаш нощем хора и дървета,
какво е всъщност любовта, човека.
Изконна жажда да погалиш птица,
да светиш със тъга във стихове.
По острието на бръснача
съдбовно е да пееш,
другите да плачат.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
