В песенната ти планета
Във песенната ти планета бродят духове.
Окъпани във златна Лета,
помисли ги за пеперуди лете,
а те изгризаха до корен бялото ти цвете.
Пак питаш нощем хора и дървета,
какво е всъщност любовта, човека.
Изконна жажда да погалиш птица,
да светиш със тъга във стихове.
По острието на бръснача
съдбовно е да пееш,
другите да плачат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
