В плен на дъжда
Обсебваш с дъх, изгарящ сетивата,
в прегръдките ти топли аз горя,
навън вали, а танцът на телата
рисува по прозорците цветя.
Цветя по кожата ми, нежно диви,
изпълват ме с неземен аромат
и раждат в мен вълшебна сила,
попила свежест от дъжда.
Стоя пред теб, пропита от желание,
дъждът вали, а ти си тук до мен,
целувките ти са като дихание,
на дивата ти страст съм в плен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados
