Обсебваш с дъх, изгарящ сетивата,
в прегръдките ти топли аз горя,
навън вали, а танцът на телата
рисува по прозорците цветя.
Цветя по кожата ми, нежно диви,
изпълват ме с неземен аромат
и раждат в мен вълшебна сила,
попила свежест от дъжда.
Стоя пред теб, пропита от желание,
дъждът вали, а ти си тук до мен,
целувките ти са като дихание,
на дивата ти страст съм в плен.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
