Senni (Силвия)
162 1968
30 ene 2009, 12:00

В подножието на Бога 

  Poesía » Filosófica
576 0 6
Разглобено небето шептеше,
вяли приказки измисля в захлас,
непокорно... думи редеше,
ослепявах се... беше в анфас.


Беше мрачно, макар и лирично,
епизоди... обсебили душата,
непознатото, се превръща в епично,
изкачен... всеки връх е "отплата".


Всеки връх... е безмилостна битка,
нереални и фалшиви медали,
уморени тела, тежки нишки
ме завързват... неродени идеали.


Бягам жадно... от тази "магия",
друго време, мечтая, сънувам,
в битки пошли отказвам да влизам,
и във себе си... там пророкувам.


Там до Бога... разлиствам душата,
там е тихо... камбаните дишат,
свещ запалена... пътят огрян е,
сетивата ми... се събличат и пишат.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??