30 янв. 2009 г., 12:00

В подножието на Бога

988 0 6
Разглобено небето шептеше,
вяли приказки измисля в захлас,
непокорно... думи редеше,
ослепявах се... беше в анфас.


Беше мрачно, макар и лирично,
епизоди... обсебили душата,
непознатото, се превръща в епично,
изкачен... всеки връх е "отплата".


Всеки връх... е безмилостна битка,
нереални и фалшиви медали,
уморени тела, тежки нишки
ме завързват... неродени идеали.


Бягам жадно... от тази "магия",
друго време, мечтая, сънувам,
в битки пошли отказвам да влизам,
и във себе си... там пророкувам.


Там до Бога... разлиствам душата,
там е тихо... камбаните дишат,
свещ запалена... пътят огрян е,
сетивата ми... се събличат и пишат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...