30.01.2009 г., 12:00

В подножието на Бога

986 0 6
Разглобено небето шептеше,
вяли приказки измисля в захлас,
непокорно... думи редеше,
ослепявах се... беше в анфас.


Беше мрачно, макар и лирично,
епизоди... обсебили душата,
непознатото, се превръща в епично,
изкачен... всеки връх е "отплата".


Всеки връх... е безмилостна битка,
нереални и фалшиви медали,
уморени тела, тежки нишки
ме завързват... неродени идеали.


Бягам жадно... от тази "магия",
друго време, мечтая, сънувам,
в битки пошли отказвам да влизам,
и във себе си... там пророкувам.


Там до Бога... разлиствам душата,
там е тихо... камбаните дишат,
свещ запалена... пътят огрян е,
сетивата ми... се събличат и пишат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....