В подножието на Бога
Разглобено небето шептеше,
вяли приказки измисля в захлас,
непокорно... думи редеше,
ослепявах се... беше в анфас.
Беше мрачно, макар и лирично,
епизоди... обсебили душата,
непознатото, се превръща в епично,
изкачен... всеки връх е "отплата".
Всеки връх... е безмилостна битка,
нереални и фалшиви медали,
уморени тела, тежки нишки
ме завързват... неродени идеали.
Бягам жадно... от тази "магия",
друго време, мечтая, сънувам,
в битки пошли отказвам да влизам,
и във себе си... там пророкувам.
Там до Бога... разлиствам душата,
там е тихо... камбаните дишат,
свещ запалена... пътят огрян е,
сетивата ми... се събличат и пишат.
вяли приказки измисля в захлас,
непокорно... думи редеше,
ослепявах се... беше в анфас.
Беше мрачно, макар и лирично,
епизоди... обсебили душата,
непознатото, се превръща в епично,
изкачен... всеки връх е "отплата".
Всеки връх... е безмилостна битка,
нереални и фалшиви медали,
уморени тела, тежки нишки
ме завързват... неродени идеали.
Бягам жадно... от тази "магия",
друго време, мечтая, сънувам,
в битки пошли отказвам да влизам,
и във себе си... там пророкувам.
Там до Бога... разлиствам душата,
там е тихо... камбаните дишат,
свещ запалена... пътят огрян е,
сетивата ми... се събличат и пишат.
© Силвия All rights reserved.
