Не бях погледнал по-далече,
единствено в града стоях,
а доста време бяхме вече,
но истината днес съзрях...
 
Видях високо планините,
стърчащи в синьото небе.
И че градът е във полите
на великолепни върхове.

На мене Погледът ми бе в морето.
И залезите срещах  там!
Това ми пълнеше сърцето
и всичко изживявах сам...

Това бе мойта улисия,
"Ормоза" величаех аз.
Надолу гледал съм, не крия...
И ощетих Бандер Аббас!

Видях след месец планините...
Защо до днес ни ги видях?
Навярно  гонил съм мухите...
Това сега го осъзнах!

И от отделните дървета
гората гъста не видях.
Пропущам истината, общо взето,
а покрай нея съм вървял!