17 апр. 2013 г., 10:53

В полите бе Бандер Аббас

934 0 0

Не бях погледнал по-далече,
единствено в града стоях,
а доста време бяхме вече,
но истината днес съзрях...
 
Видях високо планините,
стърчащи в синьото небе.
И че градът е във полите
на великолепни върхове.

На мене Погледът ми бе в морето.
И залезите срещах  там!
Това ми пълнеше сърцето
и всичко изживявах сам...

Това бе мойта улисия,
"Ормоза" величаех аз.
Надолу гледал съм, не крия...
И ощетих Бандер Аббас!

Видях след месец планините...
Защо до днес ни ги видях?
Навярно  гонил съм мухите...
Това сега го осъзнах!

И от отделните дървета
гората гъста не видях.
Пропущам истината, общо взето,
а покрай нея съм вървял!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...