17.04.2013 г., 10:53

В полите бе Бандер Аббас

932 0 0

Не бях погледнал по-далече,
единствено в града стоях,
а доста време бяхме вече,
но истината днес съзрях...
 
Видях високо планините,
стърчащи в синьото небе.
И че градът е във полите
на великолепни върхове.

На мене Погледът ми бе в морето.
И залезите срещах  там!
Това ми пълнеше сърцето
и всичко изживявах сам...

Това бе мойта улисия,
"Ормоза" величаех аз.
Надолу гледал съм, не крия...
И ощетих Бандер Аббас!

Видях след месец планините...
Защо до днес ни ги видях?
Навярно  гонил съм мухите...
Това сега го осъзнах!

И от отделните дървета
гората гъста не видях.
Пропущам истината, общо взето,
а покрай нея съм вървял!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...