Ще удавя в полунощ със сълзи
грешките твои по мене тъкани,
ще запаля със звездите огньове,
за да виждаш във мене страха ми.
Ще съм спомен и реалност ще съм,
през теб като вятър ще мина,
ще видиш любовта как ранил си,
срещу безлунно небе ще виеш,
очите ми от очите си да изтриеш.
© Радка Иванова Todos los derechos reservados