От само себе си разгръща се от мене смачкания лист...
Разтваря се като извикано за обич цвете...
Срамувам се
за своята прибързаност...
Закривам се с ръце...
Но ме попи до дъно аромата милостив...
Загубих се във него без да искам...
В непрогледното на този час
така
прогледнах...
© Кирил Бачев Todos los derechos reservados