Mitvans (Иванъ Митовъ) Mitvans (Иванъ Митовъ)
65 243
18 mar 2019, 23:39

V. Помниш ли я

739 5 4

Знаеш обичта ми е така гореща...

Помниш ли я още първата ни среща?

Вечер бе обвила стихналата гара...

С твоята усмивка ти ми вдъхна вяра.

 

И от първи поглед лудо в теб се влюбих...

И сега се чудя как ли те загубих.

Ти тогава, мила –  румено-червена –

бе за първи път с мантото пременена.

 

Тъжна и мъглива беше тази есен,

дребен дъжд ръмеше, със снежец примесен.

Помниш ли? Ръцете – ледено студени,

топлех ги във шепи... Гледах те смутено...

 

октомври 2002

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Макар и с голямо закъснение благодаря на Лиа, Гавраил и Светлана за прочувствените коментари и за добавилите в любими!
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    Ах, тези гари?! И ах, тази несподелена любов - дано душите ви се намерят, поне...
    Хареса ми!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Много романтика и тъга!
    Поздрав!
  • LiaNik (И.К.)
    LiaNik (И.К.)
    Иван, описал сте едно прекрасно качество на мъжете,като цяло - сладката смутеност на влюбения мъж в една жена. Всички жени го забелязваме и ценим. То ни прави щастливи и щом чувстваме този трепет на щастието, то значи нашето сърце също откликва. Пишете красива поезия. Припевите на влюбените сърца и трепета на обичта са трудни за описание в своя ритъм и строеж,но лесни за чувстване. В любими. Благодаря!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0