Mar 18, 2019, 11:39 PM

V. Помниш ли я

733 5 4

Знаеш обичта ми е така гореща...

Помниш ли я още първата ни среща?

Вечер бе обвила стихналата гара...

С твоята усмивка ти ми вдъхна вяра.

 

И от първи поглед лудо в теб се влюбих...

И сега се чудя как ли те загубих.

Ти тогава, мила –  румено-червена –

бе за първи път с мантото пременена.

 

Тъжна и мъглива беше тази есен,

дребен дъжд ръмеше, със снежец примесен.

Помниш ли? Ръцете – ледено студени,

топлех ги във шепи... Гледах те смутено...

 

октомври 2002

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Макар и с голямо закъснение благодаря на Лиа, Гавраил и Светлана за прочувствените коментари и за добавилите в любими!
  • Ах, тези гари?! И ах, тази несподелена любов - дано душите ви се намерят, поне...
    Хареса ми!
  • Много романтика и тъга!
    Поздрав!
  • Иван, описал сте едно прекрасно качество на мъжете,като цяло - сладката смутеност на влюбения мъж в една жена. Всички жени го забелязваме и ценим. То ни прави щастливи и щом чувстваме този трепет на щастието, то значи нашето сърце също откликва. Пишете красива поезия. Припевите на влюбените сърца и трепета на обичта са трудни за описание в своя ритъм и строеж,но лесни за чувстване. В любими. Благодаря!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...