18 мар. 2019 г., 23:39

V. Помниш ли я 

  Поэзия » Любовная, Оды и поэмы, Авторская песня
442 5 4

Знаеш обичта ми е така гореща...

Помниш ли я още първата ни среща?

Вечер бе обвила стихналата гара...

С твоята усмивка ти ми вдъхна вяра.

 

И от първи поглед лудо в теб се влюбих...

И сега се чудя как ли те загубих.

Ти тогава, мила –  румено-червена –

бе за първи път с мантото пременена.

 

Тъжна и мъглива беше тази есен,

дребен дъжд ръмеше, със снежец примесен.

Помниш ли? Ръцете – ледено студени,

топлех ги във шепи... Гледах те смутено...

 

октомври 2002

 

 

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Макар и с голямо закъснение благодаря на Лиа, Гавраил и Светлана за прочувствените коментари и за добавилите в любими!
  • Ах, тези гари?! И ах, тази несподелена любов - дано душите ви се намерят, поне...
    Хареса ми!
  • Много романтика и тъга!
    Поздрав!
  • Иван, описал сте едно прекрасно качество на мъжете,като цяло - сладката смутеност на влюбения мъж в една жена. Всички жени го забелязваме и ценим. То ни прави щастливи и щом чувстваме този трепет на щастието, то значи нашето сърце също откликва. Пишете красива поезия. Припевите на влюбените сърца и трепета на обичта са трудни за описание в своя ритъм и строеж,но лесни за чувстване. В любими. Благодаря!
Предложения
: ??:??