V. Помниш ли я
Знаеш обичта ми е така гореща...
Помниш ли я още първата ни среща?
Вечер бе обвила стихналата гара...
С твоята усмивка ти ми вдъхна вяра.
И от първи поглед лудо в теб се влюбих...
И сега се чудя как ли те загубих.
Ти тогава, мила – румено-червена –
бе за първи път с мантото пременена.
Тъжна и мъглива беше тази есен,
дребен дъжд ръмеше, със снежец примесен.
Помниш ли? Ръцете – ледено студени,
топлех ги във шепи... Гледах те смутено...
октомври 2002
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванъ Митовъ Все права защищены
