18.03.2019 г., 23:39

V. Помниш ли я

731 5 4

Знаеш обичта ми е така гореща...

Помниш ли я още първата ни среща?

Вечер бе обвила стихналата гара...

С твоята усмивка ти ми вдъхна вяра.

 

И от първи поглед лудо в теб се влюбих...

И сега се чудя как ли те загубих.

Ти тогава, мила –  румено-червена –

бе за първи път с мантото пременена.

 

Тъжна и мъглива беше тази есен,

дребен дъжд ръмеше, със снежец примесен.

Помниш ли? Ръцете – ледено студени,

топлех ги във шепи... Гледах те смутено...

 

октомври 2002

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Макар и с голямо закъснение благодаря на Лиа, Гавраил и Светлана за прочувствените коментари и за добавилите в любими!
  • Ах, тези гари?! И ах, тази несподелена любов - дано душите ви се намерят, поне...
    Хареса ми!
  • Много романтика и тъга!
    Поздрав!
  • Иван, описал сте едно прекрасно качество на мъжете,като цяло - сладката смутеност на влюбения мъж в една жена. Всички жени го забелязваме и ценим. То ни прави щастливи и щом чувстваме този трепет на щастието, то значи нашето сърце също откликва. Пишете красива поезия. Припевите на влюбените сърца и трепета на обичта са трудни за описание в своя ритъм и строеж,но лесни за чувстване. В любими. Благодаря!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...