yotovava (Валентина Йотова)
2631 22227
24 nov 2018, 14:48

В последната прегръдка на небето 

  Poesía » Otra
651 8 12

  На Сашко

 

Не доживя до двайсет и една.

И цял живот така и не проходи.

Навънка смог и утринна мъгла

са изпотили мръсните прозорци.

 

Из нивите се люшка мокра ръж.

Но ти не знаеш колко е прекрасна.

В телцето ти притихва малък мъж,

за който няма време да порасне.

 

Там някъде до късно сред нощта

тинейджърите с бира се надпиват,

вероятно ще се любят сутринта.

А ти не знаеш колко е красиво.

 

Сега поспи. Сега си уморен –

да носиш своята душа без тяло.

Светът ни е малко криво е скроен.

Оттатък – вярвай ми! – е много бяло.

 

И болка няма. Само светлина,

която е  прелюдия за вечност.

Не ни мисли, направени от кал

в калта отиват всичките човеци.

 

О, ангелче, дали ще ми простиш,

че твоите послания не четох.

Дано да те застигне моят стих

в последната прегръдка на небето.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Доче, Дани, това го преживявам много пъти, от много години, и не го забравям. Благодаря ви, приятели.
  • Другото име на живота е превратност!
  • Разтърси ме. Усетих болката...
  • Ивон, Дани, Стойчо, благодаря ви, племенникът ми Сашко се роди с ДЦП, доживя едва до 20, отиде си след 2 месеца в интензивното на Пирогов, буквално видяхме как се стопява едно човешко тяло като свещ, но мускулите на белите дробове вече отказаха. Тогава написах също много стихове. И винаги, когато ни накривее нещо в живота, трябва да си казваме, че някои не успяват.
    Днес се навършват 55 години от смъртта на баща ми. Той също си е отишъл на 21 - два месеца след моето раждане.
  • Трогателен стих!
  • Много е тъжно и хубаво, има болка и искреност, Валентина!
  • Да, Валентина, светът е не по човешки скроен, но небето ни оказва светъл прием...
    Има като че ли парадокс в изкуството: силните творби носят болка и тъга, но за това са силни, може би?!
  • Благодаря ви за. топлите думи
  • Силни стихове!
  • Най-после нещо стойностно. Тук има поезия. Браво.
  • Тъжно и разтърстващо.Написано с перото на мъката.
  • сега видях, че имам една грешчица, ако Краси благоволи да я оправи, ако ли не, редът е:

    Светът ни малко криво е скроен.
Propuestas
: ??:??