Nov 24, 2018, 2:48 PM

В последната прегръдка на небето 

  Poetry » Other
731 8 12
На Сашко
Не доживя до двайсет и една.
И цял живот така и не проходи.
Навънка смог и утринна мъгла
са изпотили мръсните прозорци.
Из нивите се люшка мокра ръж.
Но ти не знаеш колко е прекрасна.
В телцето ти притихва малък мъж,
за който няма време да порасне.
Там някъде до късно сред нощта
тинейджърите с бира се надпиват,
вероятно ще се любят сутринта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??