milanoff (Ми Ки)
95 213
10 nov 2008, 0:57

В последния полк 

  Poesía
638 0 5
В последния полк


Вече преминах в оня, другия полк.
Вече почти съм, да се каже, в запаса
и не танцувам рок, а повече фолк,
а наоколо пак така падат фугаси.

Както се гледам така отстрани,
мойте другари съвсем оредяха,
кой сам самин съвсем подрани,
а гнезда (нови) няма под нашата стряха.

И враговете ми уморени от подлости,
феодални интриги им омръзнаха вече
и те наглеците ми кимат, ех (че) гадости,
а жита жълти, още ме мамят далече.

В коловоза сред нивите все трополи,
онзи камион, аз посягам, протягам ръката,
късам, дъвкам зрели житни зърна и боли,
и плюя зъби и храча кръв във реката.

И Ви гледам с надежда, макар че сълзи,
във очите ми пречат да карам тая двуколка,
а стрелката секундната бавно, бавно пълзи...
Моля ви, моля, не ме отписвайте още от полка!

20.03.2008 00:25 ЕЕТ, София 
на под. 70350 гр. Мичурин

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хммм! Очаквах, че тоя стих ще се понрави повече на мъжката аудитория,
    и чаках коментар само от Радо с който се знаем и който високо ценя!
    Но това тук надмина всичко: Само солдати-поети!
    Поклон братя по оръжие и перо!
    Марин Петков - Айтос: Зедно, заедно Марине!
    Ранения пътник! - за теб няма ли една сетра от лазарета Брат!? Страшно ме изкефи!
    Христо Стоянов: Прав си!!! Убежище Брат, Това е поезията. Питай Найден.

    А на дамите, рози и още рози!
  • Браво! Описано е многореалистично! Поздрави!!!
  • ха ха браво...
    Един бивш войник хареса !:}
  • Рано ти е за запас...
    Поздрави, Милчо!
  • Истинските мъже никога ни ги отписват от полка.
Propuestas
: ??:??