Nov 10, 2008, 12:57 AM

В последния полк

  Poetry
775 0 5
В последния полк


Вече преминах в оня, другия полк.
Вече почти съм, да се каже, в запаса
и не танцувам рок, а повече фолк,
а наоколо пак така падат фугаси.

Както се гледам така отстрани,
мойте другари съвсем оредяха,
кой сам самин съвсем подрани,
а гнезда (нови) няма под нашата стряха.

И враговете ми уморени от подлости,
феодални интриги им омръзнаха вече
и те наглеците ми кимат, ех (че) гадости,
а жита жълти, още ме мамят далече.

В коловоза сред нивите все трополи,
онзи камион, аз посягам, протягам ръката,
късам, дъвкам зрели житни зърна и боли,
и плюя зъби и храча кръв във реката.

И Ви гледам с надежда, макар че сълзи,
във очите ми пречат да карам тая двуколка,
а стрелката секундната бавно, бавно пълзи...
Моля ви, моля, не ме отписвайте още от полка!

20.03.2008 00:25 ЕЕТ, София 
на под. 70350 гр. Мичурин

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ми Ки All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хммм! Очаквах, че тоя стих ще се понрави повече на мъжката аудитория,
    и чаках коментар само от Радо с който се знаем и който високо ценя!
    Но това тук надмина всичко: Само солдати-поети!
    Поклон братя по оръжие и перо!
    Марин Петков - Айтос: Зедно, заедно Марине!
    Ранения пътник! - за теб няма ли една сетра от лазарета Брат!? Страшно ме изкефи!
    Христо Стоянов: Прав си!!! Убежище Брат, Това е поезията. Питай Найден.

    А на дамите, рози и още рози!
  • Браво! Описано е многореалистично! Поздрави!!!
  • ха ха браво...
    Един бивш войник хареса !:}
  • Рано ти е за запас...
    Поздрави, Милчо!
  • Истинските мъже никога ни ги отписват от полка.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...