Nov 10, 2008, 12:57 AM
В последния полк
В последния полк
Вече преминах в оня, другия полк.
Вече почти съм, да се каже, в запаса
и не танцувам рок, а повече фолк,
а наоколо пак така падат фугаси.
Както се гледам така отстрани,
мойте другари съвсем оредяха,
кой сам самин съвсем подрани,
а гнезда (нови) няма под нашата стряха.
И враговете ми уморени от подлости,
феодални интриги им омръзнаха вече
и те наглеците ми кимат, ех (че) гадости,
а жита жълти, още ме мамят далече.
В коловоза сред нивите все трополи,
онзи камион, аз посягам, протягам ръката,
късам, дъвкам зрели житни зърна и боли,
и плюя зъби и храча кръв във реката.
И Ви гледам с надежда, макар че сълзи,
във очите ми пречат да карам тая двуколка,
а стрелката секундната бавно, бавно пълзи...
Моля ви, моля, не ме отписвайте още от полка!
20.03.2008 00:25 ЕЕТ, София
на под. 70350 гр. Мичурин
Вече преминах в оня, другия полк.
Вече почти съм, да се каже, в запаса
и не танцувам рок, а повече фолк,
а наоколо пак така падат фугаси.
Както се гледам така отстрани,
мойте другари съвсем оредяха,
кой сам самин съвсем подрани,
а гнезда (нови) няма под нашата стряха.
И враговете ми уморени от подлости,
феодални интриги им омръзнаха вече
и те наглеците ми кимат, ех (че) гадости,
а жита жълти, още ме мамят далече.
В коловоза сред нивите все трополи,
онзи камион, аз посягам, протягам ръката,
късам, дъвкам зрели житни зърна и боли,
и плюя зъби и храча кръв във реката.
И Ви гледам с надежда, макар че сълзи,
във очите ми пречат да карам тая двуколка,
а стрелката секундната бавно, бавно пълзи...
Моля ви, моля, не ме отписвайте още от полка!
20.03.2008 00:25 ЕЕТ, София
на под. 70350 гр. Мичурин
© Ми Ки All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво! Описано е многореалистично! Поздрави!!!
-
ха ха браво...
Един бивш войник хареса !:} -
Рано ти е за запас...
Поздрави, Милчо! -
Истинските мъже никога ни ги отписват от полка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и чаках коментар само от Радо с който се знаем и който високо ценя!
Но това тук надмина всичко: Само солдати-поети!
Поклон братя по оръжие и перо!
Марин Петков - Айтос: Зедно, заедно Марине!
Ранения пътник! - за теб няма ли една сетра от лазарета Брат!? Страшно ме изкефи!
Христо Стоянов: Прав си!!! Убежище Брат, Това е поезията. Питай Найден.
А на дамите, рози и още рози!