10 нояб. 2008 г., 00:57

В последния полк

781 0 5
В последния полк


Вече преминах в оня, другия полк.
Вече почти съм, да се каже, в запаса
и не танцувам рок, а повече фолк,
а наоколо пак така падат фугаси.

Както се гледам така отстрани,
мойте другари съвсем оредяха,
кой сам самин съвсем подрани,
а гнезда (нови) няма под нашата стряха.

И враговете ми уморени от подлости,
феодални интриги им омръзнаха вече
и те наглеците ми кимат, ех (че) гадости,
а жита жълти, още ме мамят далече.

В коловоза сред нивите все трополи,
онзи камион, аз посягам, протягам ръката,
късам, дъвкам зрели житни зърна и боли,
и плюя зъби и храча кръв във реката.

И Ви гледам с надежда, макар че сълзи,
във очите ми пречат да карам тая двуколка,
а стрелката секундната бавно, бавно пълзи...
Моля ви, моля, не ме отписвайте още от полка!

20.03.2008 00:25 ЕЕТ, София 
на под. 70350 гр. Мичурин

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ми Ки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хммм! Очаквах, че тоя стих ще се понрави повече на мъжката аудитория,
    и чаках коментар само от Радо с който се знаем и който високо ценя!
    Но това тук надмина всичко: Само солдати-поети!
    Поклон братя по оръжие и перо!
    Марин Петков - Айтос: Зедно, заедно Марине!
    Ранения пътник! - за теб няма ли една сетра от лазарета Брат!? Страшно ме изкефи!
    Христо Стоянов: Прав си!!! Убежище Брат, Това е поезията. Питай Найден.

    А на дамите, рози и още рози!
  • Браво! Описано е многореалистично! Поздрави!!!
  • ха ха браво...
    Един бивш войник хареса !:}
  • Рано ти е за запас...
    Поздрави, Милчо!
  • Истинските мъже никога ни ги отписват от полка.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...